Въпреки че стандартите PFI и ISO изглеждат много сходни по много начини, важно е да се отбележат често тънките разлики в спецификациите и референтните методи за изпитване, тъй като PFI и ISO не винаги са сравними.

Наскоро ме помолиха да сравня методите и спецификациите, посочени в стандартите на PFI, с привидно сходния стандарт ISO 17225-2.

Имайте предвид, че PFI стандартите са разработени за северноамериканската индустрия за дървесни пелети, докато в повечето случаи новопубликуваните ISO стандарти много наподобяват предишните EN стандарти, които са били написани за европейските пазари. ENplus и CANplus вече се позовават на спецификациите за класове на качество A1, A2 и B, както е посочено в ISO 17225-2, но производителите произвеждат предимно „клас A1“.

Също така, докато стандартите на PFI предоставят критерии за премиум, стандартен и полезен клас, по-голямата част от производителите произвеждат премиум клас. Това упражнение сравнява изискванията на първокласния клас на PFI с клас ISO 17225-2 A1.

Спецификациите на PFI позволяват диапазон на насипна плътност от 40 до 48 паунда на кубичен фут, докато ISO 17225-2 препраща към диапазон от 600 до 750 килограма (kg) на кубичен метър. (37,5 до 46,8 паунда на кубичен фут). Методите за изпитване са различни по това, че използват контейнери с различни размери, различни методи на уплътняване и различни височини на изливане. В допълнение към тези разлики, и двата метода по своята същност имат голяма степен на променливост в резултат на това, че тестът зависи от индивидуалната техника. Въпреки всички тези разлики и присъщата променливост, изглежда, че двата метода генерират подобни резултати.

Диапазонът на диаметъра на PFI е от 0,230 до 0,285 инча (5,84 до 7,24 милиметра (mm). Това е с разбирането, че производителите в САЩ използват предимно една четвърт инча матрица и някои малко по-големи размери на матрица. ISO 17225-2 изисква производителите да декларират 6 или 8 mm, всеки с толеранс плюс или минус 1 mm, позволяващ a потенциален диапазон от 5 до 9 mm (0,197 до 0,354 инча), като се има предвид, че диаметърът от 6 mm е най-близък до обичайния размер от една четвърт инча (6,35 mm), би могло да се очаква, че производителите ще декларират 6 mm не е сигурно как продуктът с диаметър 8 mm би повлиял на работата на печката.

За издръжливост методът PFI следва метода на барабана, където размерите на камерата са 12 инча на 12 инча на 5,5 инча (305 mm на 305 mm на 140 mm). Методът ISO използва подобна чаша, която е само малко по-малка (300 mm на 300 mm на 120 mm). Не открих, че разликите в размерите на кутията причиняват значителна разлика в резултатите от теста, но на теория малко по-голямата кутия може да предложи малко по-агресивен тест за метода PFI.

PFI определя глобите като материал, преминаващ през телена мрежа с размер една осма инча (3,175 mm квадратен отвор). За ISO 17225-2 фините частици се дефинират като материал, преминаващ през сито с кръгли отвори с диаметър 3,15 mm. Въпреки че размерите на екрана 3,175 и 3,15 изглеждат подобни, тъй като PFI екранът има квадратни отвори, а ISO екранът има кръгли отвори, разликата в размера на блендата е около 30 процента. Като такъв, PFI тестът класифицира по-голяма част от материала като фини частици, което прави по-трудно преминаването на PFI теста за фини частици, въпреки че има сравнимо изискване за фини частици за ISO (и двете препращат към ограничение на фините частици от 0,5 процента за опакован материал). В допълнение, това води до приблизително 0,7 по-нисък резултат от теста за издръжливост, когато се тества чрез метода PFI.

За съдържанието на пепел както PFI, така и ISO използват сравнително сходни температури за опепеляване, 580 до 600 градуса по Целзий за PFI и 550 C за ISO. Не съм виждал значителна разлика между тези температури и смятам, че тези два метода дават сравними резултати. Лимитът на PFI за пепел е 1 процент, а лимитът на ISO 17225-2 за пепел е 0,7 процента.

По отношение на дължината, PFI не позволява повече от 1 процент да бъде по-дълъг от 1,5 инча (38,1 mm), докато ISO не позволява повече от 1 процент да бъде по-дълъг от 40 mm (1,57 инча) и никакви пелети, по-дълги от 45 mm. Когато сравнявате 38,1 mm 40 mm, PFI тестът е по-строг, но ISO спецификацията, че никоя пелета не може да бъде по-дълга от 45 mm, може да направи ISO спецификациите по-строги. Що се отнася до метода на изпитване, тестът PFI е по-задълбочен, тъй като тестът се извършва върху минимален размер на пробата от 2,5 фунта (1134 грама), докато тестът ISO се извършва върху 30 до 40 грама.

PFI и ISO използват калориметрични методи за определяне на топлинната стойност и двата референтни теста дават сравними резултати директно от инструмента. За ISO 17225-2 обаче определената граница за енергийно съдържание се изразява като нетна калорична стойност, наричана също долна топлинна стойност. За PFI, топлинната стойност се изразява като горна калорична стойност или по-висока топлинна стойност (HHV). Тези параметри не са пряко сравними. ISO предоставя ограничение, че A1 пелетите трябва да бъдат по-големи или равни на 4,6 киловатчаса на kg (еквивалентно на 7119 Btu на фунт). Стандартът PFI изисква от производителя да разкрие минималната HHV при получаване.

Методът ISO за хлор се позовава на йонна хроматография като основен метод, но има език, позволяващ няколко техники за директен анализ. PFI изброява няколко приети метода. Всички се различават по своите граници на откриване и необходимата апаратура. Ограничението на PFI за хлор е 300 милиграма (mg) на килограм (kg), а изискването на ISO е 200 mg на kg.

Понастоящем PFI няма метали, изброени в своя стандарт, и не е посочен метод за изпитване. ISO има ограничения за осем метала и препраща към ISO метод за изпитване за анализ на метали. ISO 17225-2 също изброява изискванията за няколко допълнителни параметъра, които не са включени в стандартите PFI, включително температура на деформация, азот и сяра.

Въпреки че стандартите PFI и ISO изглеждат много сходни по много начини, важно е да се отбележат често тънките разлики в спецификациите и референтните методи за изпитване, тъй като PFI и ISO не винаги са сравними.